Гешевият род от село Годлево

По легенди и предания началото на Гешевия род от с. Годлево е поставено около 1760 г. в една от осемте махали на с. Извор, Босилеградско, намиращо се на 4 км североизточно от Босилеград и на 2 км от сегашната граница между Сърбия и България. Основоположник на рода се явява някой си Георги, роден в семейството на местни българи. По всяка вероятност, когато момчето израства неговите съселяни започват да го наричат Гешо. Около 1780-1785 г. той се жени, като през следващите години му се раждат 3-4 сина и вероятно дъщери. За да изхранва семейството си се занимавал със земеделие и скотовъдство. В последствие от неговото прякорно име местните хора започват да наричат неговите потомци Гешовите, което след време остава като фамилно име на създадения от него род. Внук на Георги на име Никола към 1830 г. се жени за една от най-красивите моми в района. След като тя му родила 2 деца, се разхубавила още повече. Местен турски бей я харесал. Въпреки взетите от Никола мерки турският бей успял да се добере до съпругата му и когато се затворил с нея, за да я изнасили, Никола успял да отвори пуснатото от вътре резе и съсякъл с брадва турчина, след което избягал и се крил в района на с. Мосул, отстоящо на около 20 км западно от с. Извор. През следващите няколко нощи той се връщал до дома си като успял да изведе съпругата и децата си, взел хранителни продукти и се заселили в махала Кекиринци, намираща се на 3 км западно от Мосул, високо в планината.

Турците безуспешно търсили Никола. За да си отмъстят заловили неговия брат Георги, който орял нивата си и го заклали там. Третият техен брат на име Тодор не могъл да преживее това и излязъл хайдутин, като в последствие станал войвода и започнал да отмъщава на турците.

След не повече от 3-4 години от описаните събития, Гешевият род бил сполетян от ново турско зверство. На големия извор, от който произлиза и името на с. Извор, девойка от рода била изнасилена и убита от преминаващи оттам турци. Представителите на рода се събрали и издебнали турците, които си устроили бивак за нощуване и след като заспали, ги избили. Вероятно това събитие е последната причина, която принуждава Гешевия род да събере набързо багажа и да поеме заедно с животните по дългия път на търсене на ново местоживелище.

Така към 1835-1836 г. станало окончателното преселване на Гешевия род от с. Извор в отстоящото на около 120-140 км с. Годлево, Разложко. Заселват се в края на селото. Родът бързо се умножава и скоро се обособяват първите разклонения, чиито основатели стават братята Христо (поп Арсений), Тодор и Петър. През втората половина на XIX и през XX век тези разклонения се разрастват и се делят наново, достигайки до 20, от които до наши дни 12 са запазили мъжки наследници, които да продължат рода. През годините от основаването до сега в Гешевия род са регистрирани 620 човека, от които родени в рода 237 синове и 201 дъщери. Останалите 182 са снахи. След омъжването си те приемат родовото име. Съпрузите на дъщерите са с други фамилни имена и не се числят към Гешевия род. При Гешеви има трайна повтаряемост на някои от родовите имена – Георги, Иван, Петър, Илия, Никола, Димитър, Мария (Марика), Елена, Цветана, Яна, Магдалена и др.

От създаването на рода през втората половина на XVIII век до към средата на XIX век Гешеви от Годлево се препитавали основно с отглеждане на овце за прехрана и за търговия. Занимавали се още със земеделие и занаятчийство. Сред тях има известни майстори строители, дърводелци, а от втората половина на XIX век от рода произлизат много офицери, учители, инженери, спортисти и др. В годините на революционните борби и на войните Гешеви дават своя принос за освобождението и обединението на българските земи. Сред тях има четници и воеводи, партизани, участници във войните.

По-известни личности от рода, оставили следа в българската история са свещеник Партений Петров Гешев, народен учител и просветител, борец за църковна независимост, революционер; Иван Георгиев Гешев, участвал и ръководил изграждането на редица строителни обекти от национално значение; Илия Петров Гешев, висш дипломат, съдействал за спасяването на Зографския манастир за българската държава.

За формирането и разрастването на рода, за неговите дейности и за най-изявените му представители може да прочетете в издадената през 2016 г. книга „Гешевият род от с. Годлево, Разложко”, чиито автори са проф. д-р Йорданка Гешева и полк. Петър Гешев. Освен за историята на рода книгата дава персонална информация за всички негови членове, за образованието, занаятите, за труда и за радостите в живота на големия Гешев род от с. Годлево, Разложко.

В сайта ще намирате сведения за всички събития, свързани с Гешевия род, за редовно провежданите от 2014 г. насам годишни срещи; информация за предстоящи събития.